Книгата „Бетховен“ от Мартин Гек

Представяме книгата Бетховен, издадена през лятото на 2022 г. от издателство „Жануа '98“.

Авторът е Мартин Гек (1936–2019), немски музиколог, изследовател на Бах, Бетовен, Вагнер, Шуман, Брамс, Моцарт и историята на немската музика. Бил е редактор на събраните съчинения на Вагнер. Книгата е номинирана за наградата на Лайпцигския панаир на книгата през 2018 г., година след като е излязла официално на немски език под заглавието „Бетховен: Създателят и неговата вселена“. Авторът е завършил още философия и теология.

Книгата представлява сборник от 37 есета, разделени в 12 тематични глави, в които авторът свързва Бетовен с определени световноизвестни личности, живели или не по негово време, които имат някаква пряка или косвена връзка с него. Така можем да прочетем глави за Наполеон, Бах, Глен Гулд, Жан-Жак Русо, Бърнстейн, Шекспир, Шуман, Хегел, Вагнер, Шуберт, Лист, Ромен Ролан, Гьоте и др.

Книгата изобилства от техническа музикална информация за композициите на Бетовен и нотни примери, от множество цитати на споменатите личности и самия Бетовен, както и от размисли на автора върху Бетовен, музиката, културата и историята. За съжаление липсват достатъчно биографични данни за живота на Бетовен, което не позволява да наречем книгата „биография“, както е написано на задната корица. Авторът се е насочил повече към личността, характера и музиката на Бетовен, като го описва го на различни места с цитати от самия него и от негови съвременници. Книгата е богата на информация, като авторът показва ерудираност с множество цитирани източници и пасажи. Любопитна е главата за Безсмъртната любима, в която се разглеждат отношенията на Бетовен към жените.

Обемът е 424 страници.

 

Е. Т. А. Хофман за Бетовен

„Моцарт и Хайдн, създателите на нашата съвременна инструментална музика, бяха първите, които ни показаха изкуството в пълния му блясък; човекът, който след това го погледна с цялата си любов и проникна в най-вътрешното му същество, е – Бетовен! Инструменталните композиции на тези трима майстори вдъхват подобен романтичен дух – това се дължи на сходното им интимно разбиране за специфичната природа на изкуството; в характера на техните композиции все пак има значителна разлика...

 

Музикалната тълпа е потисната от мощния гений на Бетовен; напразно се стреми да му се противопостави...

 

Може ли да има някое произведение на Бетовен, което да потвърждава всичко това в по-висока степен от неговата неописуемо дълбока, великолепна Симфония в до минор [Пета симфония]? Как тази прекрасна композиция, във връхната си точка, която се изкачва и изкачва нагоре, води слушателя властно напред към духовния свят на безкрайното!... Без съмнение цялото се втурва като гениална рапсодия покрай ушите на много хора, но душата на всеки внимателен слушател със сигурност е развълнувана, дълбоко и интимно, от чувство, което не е нищо друго освен този неизразим съдбовен копнеж, и до последния акорд – наистина, дори в моментите, които го следват – той ще бъде безсилен да излезе от това чудно духовно царство, където скръбта и радостта го прегръщат под формата на звук. Вътрешната структура на отделните части, тяхното изпълнение, инструментацията, начинът, по който те следват едно след друго – всичко допринася за една единствена цел; преди всичко, интимната взаимовръзка между темите поражда онова единство, което има силата да държи здраво слушателя в едно единствено настроение…

 

Колко дълбоко са се отпечатали в душата ми твоите великолепни композиции за пиано, възвишени учителю; колко повърхностно и незначително ми изглежда сега всичко това, което не е твое, или от талантливия Моцарт, или от онзи могъщ гений Себастиан Бах!..

 

Геният на Бетовен в крайна сметка е сериозен и тържествен. Сякаш майсторът смяташе, че когато говорим за дълбоки мистериозни неща – дори когато духът, който е отблизо запознат с тях, се чувства радостно и щастливо извисен – човек не може да използва обикновен език, а само възвишен и прославящ; танцът на жреците на Изида може да бъде само ликуващ химн…“

 

Е.Т. А. Хофман (1776–1822), Инструменталната музика на Бетовен (1813)

 

Източник: E. T. A. Hoffmann, Beethoven's Instrumental Music

Карл Черни – големият пианист, ученик и биограф на Бетовен

Карл Черни (1791–1857) е голям пианист и композитор, любим ученик, приятел и биограф на Лудвиг ван Бетовен. Самият той учител на велики пианисти и композитори, Черни оставя след себе си хиляди произведения, които и до днес са в основата на обучението по пиано.

Той започва да свири на пиано от 3-годишен, а от 7 вече композира. На 10 е представен на Бетовен, който остава впечатлен от неговото изпълнение на Патетичната соната. Оттогава Черни става негов ученик, приятел, изпълнител и биограф. Бетовен го избира да изсвири неговия Пиано концерт No. 1 през 1806 г., когато Черни е на 15 години, и Императорския концерт през 1812 г. Той оставя изключително важни спомени и разкази за живота и личността на Бетовен. 

 

Черни е учител на едни от най-великите пианисти изобщо в историята. Сред тях водещо място заемат Ференц Лист и Сигизмунд Талберг. Черни е този, който представя младия Лист на Бетовен.

 

Любопитен факт е, че много от най-големите пианисти и композитори на 20-ти век са ученици на ученици на Черни, и съответно на Бетовен – Рахманинов, Прокофиев, Арау, Цифра, Баренбойм и други. 

 

Черни е нямал семейство и деца, точно както и Бетовен. 

 

Д-р Деян Пенчев