 |
| Theater am Kärntnertor, в който е премиерата на Девета симфония, 07.05.1824 |
Писмото е изпратено от 30 негови приятели и покровители, сред които: принц и граф Лихновски, граф Палфи, граф Чернин, граф Мориц фон Фриз, граф Дитрихщайн, Едлер фон Мозел, музикантите, издателите и писателите Карел Черни, Антон Диабели, абат Щадлер, Андреас Щрайхер, Щайнер, Артария, Хаушка, Й. Ф. Кастели, Кр. Куфнер, Антон Халм, Кизеветер, Зонлайтнер, Й. Н. Билер, В. Змешкал и др.
„Поднесеният на Бетховен през февруари 1824 прочут Адрес, най-великолепното от всички приветствия, които някога са славили един велик артист. Виенският елит, хора от аристократичните и от интелектуалните среди се обръщат с дълбока почит и с възхищение към последния още жив от Светата Троица на музиката, от тези, чиито имена символизират „всичко най-възвишено в духовното царство на звуците“.“
„Молят го да не отнема дадената на Виена привилегия първа да изпълнява големите му произведения, към него е отправен с почтително съжаление упрек, задето стои извън борбата срещу италианското изкуство:
„Трябва ли да ви казваме с какво дълбоко съжаление отдавна се чувства вашето неучастие (на бойното поле)? Нужно ли е да ви уверяваме, че когато всички погледи се обръщаха към нас с надеждата, всички видяха с тъга, че човекът, когото ние с право назоваваме най-велик между живите в областта на неговото изкуство, мълчеше, когато чуждото изкуство се настаняваше на немска земя и гордо заемаше трона на немската музика; когато немските творения бяха хвърлени в забрава от модата по чуждото и когато там, където най-великите художници са живели и творили, сега едно връщане към детството заплашва да замести Златния век на немската музика!“
В този апел е намерило израз екзалтираното патриотично чувство, което не крие тревогата си като вижда дръзко да нахлува в „престолния град“ на изкуството „чуждото насилие“, а „вулгарността да си присвоява името и правата на музиката и в една недостойна игра със светото изкуство да притъпява чувството за чистото, красивото, вечното“.
Молеха, заклеваха Бетховен да слезе в арената със своите оръжия: с новата Симфония, с новата Меса, където се проявява „една душа, озарена от силата на вярата и светлината на свръхестественото“, дори нещо повече, с нови творби за театъра, а това е отдавнашното „безмълвно желание“ на разпалените почитатели на Фиделио…
„Вие единствен можете да осигурите решителната победа, която ще увенчае усилията на най-добрите между нас. От вас очаква изкуството на отечеството и на немската опера нов разцвет, нова младост, ново тържество на истинното и красивото над насилието, на което модата на деня иска да подчини безсмъртните закони на изкуството… Дано годината, която току що започва, да не завърши, без да сме дочакали радостта от удовлетворяването на нашите молби! И нека новата пролет даде двоен разцвет на вашите дарове – за нас и за целия свят на изкуството!...“
Ромен Ролан, Девета симфония, Изд. „Наука и изкуство“, С., 1957, с. 150–154
Бетовен е бил дълбоко
покъртен от това послание.
