Най-добрият изпълнител на Бетовен по негово време е била голямата пианистка и негова ученичка Доротея фон Ертман (1781–1849). Той й посвещава своята пиано соната No. 28, op. 101. Ето какво пишат изследователите.
„През 1831 г., четири години след смъртта на Бетховен, Феликс Менделсон-Бартолди посетил съпрузите Ертман в Милано. Доротея му разправила, че когато изгубила последното си дете (март 1804) и била безутешна от скръб, Бетховен я извикал при себе си и казал: „Аз ще беседвам с вас чрез музиката“. „Той импровизира цял час и в края на краищата ме утеши.“
„Основните принципи на Бетховеновото изпълнение усвоява и възпроизвежда с неповторимо съвършенство само един от учениците на Бетховен, забележителната пианистка Доротея Ертман. Тя взимала уроци при Бетховен едновременно с Черни и Рис. […]
Ертман е влязла в историята като най-добрия от съвременниците на Бетховен изпълнители на негови произведения. […]
„Високата, стройна фигура и прекрасното, извънредно одухотворено лице предизвикаха у мен първия път, когато видях благородната жена, напрегнато очакване и все пак аз бях потресен като никога от нейното изпълнение на Бетховеновата соната. Никога дотогава не бях срещал комбинация на такава сила и най-проникновена нежност, дори у големи виртуози. На крайчеца на всеки пръст – пееща душа и в двете, еднакво съвършени, еднакво уверени ръце, такава сила, такова владеене на инструмента, който и пее, и говори, и свири, възпроизвеждайки всичко велико и прекрасно, което притежава изкуството. Великата художничка вдъхваше на инструмента своята изпълнена с чувство душа и го принуждаваше към такива ефекти, които той може би не е бил способен да предаде под други ръце.“
Райхард особено бил поразен от
нейното изпълнение на „Лунната соната“.“
Арнолд Ашванг, Бетховен. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1970, с. 90, 91
