Библиографията представя литературата на български език за Лудвиг ван Бетовен.
Книги
Романи
Статии
КНИГИ
Алшванг, Арнолд. Лудвиг ван Бетховен. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1970.
Андриянов, Николай; Аврамов, Евгений. Сонатната форма в първата част на инструменталните концерти на Лудвиг ван Бетовен: За някои аспекти на сонатността. Изд. „Фабер“, В. Т., 2009.
Асенов, Цветан. Психология на музикалното творчество на Лудвиг ван Бетховен. Изд. „Венев“, С., 2005.
Брошар, Филип. Бетховен, исполинът в музиката (разказ за деца). Изд. „Интервигор ООД“, С., 1995.
Велики композитори, No. 1 – Бетовен: Симфония N 5 в до-минор, опус 67. Изд. „Абагар Холдинг“, С., 1996.
Гек, Мартин. Бетховен. Изд. „Жануа 98“, С., 2022.
Давидов, Иван. Бетховен: Живота и музикалната му деятелност. Биографичен очерк. П., 1901.
Ерио, Едуар. Бетовен. Изд. „Славчо Атанасов“, С., 1942 (I изд.).
Ерио, Едуард. Животът на Бетховен. Изд. „Музика“, С., 1979 (II изд.).
Кребс, Карл. Лудвиг ван Бетховен. Изд. „Право“, С., 1926.
Лазаров, Божимир. Богоизбраните: Микеланджело, Шекспир, Бетовен. Изд. „Сталкер“, В., 2003.
Лудвиг, Емил. Бетовен. Изд. „Слънце“, С., 1946.
Младенов, Димитър. Бетховен. В., 1927.
Пенев, Боян. Бетховен. С., 1930, 2002 (II изд.).
Ролан, Ромен. Бетховен. Великите творчески епохи. Недовършената катедрала. Кн. 1. Девета симфония. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1957.
Ролан, Ромен. Бетховен. Великите творчески епохи. Недовършената катедрала. Кн. 2. Последните квартети. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1964.
Ролан, Ромен. Бетховен. Великите творчески епохи. Недовършената катедрала. Кн. 3. Finita comedia. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1961.
Ролан, Ромен. Бетховен. Великите творчески епохи. От Ероика до Апасионата. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1958
Ролан, Ромен. Гьоте и Бетховен (есета). Изд. „Музика“, С., 1983.
Ролан, Ромен. Животът на Бетховена. С., 1918.
Сагаев, Любомир. Първа симфония. Бетховен: В помощ на слушателя. С., 1951.
Синявер, Л. Бетховен. Лекция. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1955, 1962.
Солертински, И. Вълшебната флейта. Фиделио (Музикално-исторически очерк). Изд. „Наука и изкуство“, С., 1960.
Соломон, Мейнард. Бетховен. Изд. „Музика“, С., 1987 (1930).
Увертюрите на Бетовен. Изд. „Л. Стайкова“, С., 1943.
Шантавоан, Жан; Вагнер, Рихард. Книга за Бетховена. С., 1927.
Янкова, Тамара. 32 сонати от Бетховен. Музикално-естетически и изпълнителен обзор, т. 1 и 2. Изд. „Музика“, С., 1980–1982.
100 личности. Лудвиг ван Бетховен, брой 51. Изд. „Де Агостини“, С., 2008.
РОМАНИ
Аменда, Алфред. Апасионата. Роман за живота на Бетховен. Изд. „Народна култура“, С., 1964; II издание, Изд. „Музика“, С., 1985.
СТАТИИ
Берлиоз, Ектор. Няколко думи върху триата и сонатите на Бетховен. – Сп. „Музика. Вчера. Днес“, год. 20, бр. 2, 2013.
Врангова-Петкова, Снежина. Класическият инструментален романс в творчеството на Моцарт и Бетовен. Съотношение жанр-структура-тема. – Алманах Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, т. 7, 2015.
Гулд, Глен. Бетховеновите сонати: Патетична, Лунна и Апасионата. Бетховеновите последни 3 клавирни сонати. – Сп. „Музика. Вчера. Днес“, бр. 3, 1999.
Каридис, Милтиадес. Размисли върху едно метрономно обозначение в Девета симфония на Бетовен. – Сп. „Музикални хоризонти“, г. XXVII, бр. 1, 1999.
Купър, Бари. Лудвиг Ван Бетховен (1770–1827). Прохождането някога на неговите симфонии пред публиката тогава. – Сп. „Музика. Вчера. Днес“, бр. 1, 2009.
Ратл, Саймън. Във всички свои битки Бетховен е оптимист (интервю с диригента). – Сп. „Музика. Вчера. Днес“, бр. 2, 2007.
Стоянова, Елена. Към звуковия свят на бъдещето – перспективите в соната ор. 106 на Бетховен. – Музикално-научен алманах Киприана Беливанова, бр. 2, 2004.
Съставител: Деян Пенчев
