„Моцарт и Хайдн, създателите на нашата съвременна инструментална музика, бяха първите, които ни показаха изкуството в пълния му блясък; човекът, който след това го погледна с цялата си любов и проникна в най-вътрешното му същество, е – Бетовен! Инструменталните композиции на тези трима майстори вдъхват подобен романтичен дух – това се дължи на сходното им интимно разбиране за специфичната природа на изкуството; в характера на техните композиции все пак има значителна разлика...
Музикалната
тълпа е потисната от мощния гений на Бетовен; напразно се стреми да му се
противопостави...
Може ли да има
някое произведение на Бетовен, което да потвърждава всичко това в по-висока
степен от неговата неописуемо дълбока, великолепна Симфония в до минор [Пета
симфония]? Как тази прекрасна композиция, във връхната си точка, която се
изкачва и изкачва нагоре, води слушателя властно напред към духовния свят на
безкрайното!... Без съмнение цялото се втурва като гениална рапсодия покрай ушите
на много хора, но душата на всеки внимателен слушател със сигурност е
развълнувана, дълбоко и интимно, от чувство, което не е нищо друго освен този
неизразим съдбовен копнеж, и до последния акорд – наистина, дори
в моментите, които го следват – той ще бъде безсилен да излезе от това чудно
духовно царство, където скръбта и радостта го прегръщат под формата на звук. Вътрешната структура на отделните части, тяхното изпълнение,
инструментацията, начинът, по който те следват едно след друго – всичко
допринася за една единствена цел; преди всичко, интимната взаимовръзка между темите поражда онова
единство, което има силата да държи здраво слушателя в едно единствено настроение…
Колко дълбоко
са се отпечатали в душата ми твоите великолепни композиции за пиано, възвишени учителю; колко повърхностно и незначително ми изглежда сега всичко това,
което не е твое, или от талантливия Моцарт, или от онзи могъщ гений Себастиан Бах!..
Геният на
Бетовен в крайна сметка е сериозен и тържествен. Сякаш майсторът смяташе, че когато говорим за дълбоки мистериозни
неща – дори когато духът, който е отблизо запознат с тях, се чувства радостно и
щастливо извисен – човек не може да използва обикновен език, а само възвишен и прославящ; танцът на жреците на Изида може да бъде само ликуващ химн…“
Е.Т. А. Хофман (1776–1822), Инструменталната
музика на Бетовен (1813)
Източник: E. T. A.
Hoffmann, Beethoven's Instrumental Music
